Вчера кацнах в Билунд, Дания. Куфарът ми бе изгубен някъде на трансфера в Амстердам, което осъзнах, след като останах последна пред плъзгащата се пътечка, чакайки дори след като нямаше нито един куфар на нея, когато една жена ме видя и ме упъти къде да подам сигнал на летището. Попълних регистрационна форма с помощта на друга жена, служител на летището и ме увери, че или вечерта или на следващия ден ще ми бъде изпратен до адреса. Хубавото бе, че си спомних адреса на къщата, в която ще живея във Виборг, лошото бе, че по-добра идея щеше да е да оставя адреса на училището - там има рецепционист 27/7, където могат да приемат багажа и през нощта, но вкъщи няма кой да отвори докато съм на лекции... Важното бе да ми го открият...
Намерих таксиметровия шофьор лестно - чакаше ме с табела с моето име. Таксите бе сравнително нова кола, возише доста приятно. Имах чувството, че шофьора не ме разбира добре, когато говорех на английски. Честно казано и аз не разбирах неговия английски, затова след 15 минути опити да си говорим, просто се умълчахме, а аз се загледах в красотата на Дания. Навсякъде зелено, дори тревата да бе поизсъхнала, пак беше някакъв вид зелено. Дърветата - дори без листа пак имаха доста мъх, та пак изглеждаха зелени. Големи пространства. Ширни ливади с нищо на тях освен трева и дървета.
Позаспах неусетно, а когато се разбудих вече почти навлизахме във Виборг. По датското радио чух за предстоящия футболен мач, за който Тати ми говореше и се почувствах горда, че разбирам какво говорят, макар на датски. Шофьора беше изключително любезен и ме изпрати до къщата. Беше точно тази, която бях открива в гугъл, точно на същото място. Позвънях на звънеца и ми отвори Анджелика - момичето от Италия и Леон - момчето, което отговаря за връчването на ключовете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар